Психичното ни здраве по време на COVID-19 (коронавирус)
Медицинска информация
Съдържание
Защо е важно да се грижим и за психичното си здраве по време на пандемията с COVID-19?
Повечето от нас не са се изправяли пред подобна криза, като тази, която в момента изживява светът. Хората са притеснени не само дали ще се разболеят от вируса, но и ако това се случи как ще протече заболяването при тях, безпокоят се за близките си – деца, родители, роднини, приятели, колеги. Притеснения има и как ще се промени икономическия облик на света, как това ще се отрази на живота ни сега и в бъдеще, дали ще се справим?
Понякога страхът е свързан повече с неочакваното, с неизвестното. Емоциите ни често варират от краен оптимизъм през необяснима тъга до опасения и ужас. Точно в този момент е изключително важно да се погрижим за психичното си здраве.
Защото не само физическата страна на COVID-19 е страховита, много хора изживяват по-тежко пандемията, заради свързани с COVID-19 психични проблеми.
Ето няколко препоръки от нас, адаптирани по информацията, предоставена от СЗО, как да осигурим превенция на психични и физически заболявания, защото превенцията е по-лесна от лечението!
Осигуряването на психо-социалната подкрепа при кризисни ситуации за запазване на психичното здраве включва различни подходи като например придържане към основните мерки за справяне с пандемията, заздравяване на обществените връзки и подкрепата в семейството, предоставяне на специализирани услуги за гражданите в по-тежко състояние чрез осигуряване на специализирана помощ от различни здравни специалисти.
Психично здраве и психо–социални реакции към COVID-19
При всяка епидемия и особено пандемия е обичайно хората да се чувстват стресирани и притеснени. Чести реакции на пряко и косвено засегнатите хора включват:
Страх от разболяване и смърт;
Избягване на здравните заведения поради страх от зараза;
Страх от загуба на поминък, от неспособност да се изпълняват трудовите задължения по време на изолация, страх от уволнение от работа или че няма да могат да си намерят нова работа;
Страх от социално изолиране / поставяне под карантина заради принадлежността към определена националност или етническа група.
Чувство на безсилие да защитят любимите си хора и страх от загуба на близки хора;
Страх от раздяла с близки и полагащи грижи хора поради карантина;
Страх кой ще се грижи за деца или възрастни хора, ако близките им са под карантина или болни;
Чувства на безпомощност, скука, самота и депресия поради изолирането;
Страх от преживяване на опита от предишна епидемия.
Пандемията от COVID-19 е свързана и с някои по-специфични стресови събития, особено за хората, живеещи в огнищата на зараза, или заразени/болни, или познаващи някого, който е болен. Такива са например:
рискът от заразяване и предаване на вируса към други хора;
симптоми на други заболявания (особено респираторни) да бъдат неправилно смятани за симптоми на COVID-19;
при хора с подлежащи заболявания, при които усложненията са по-чести, има риск за влошаване на физическото и психическото здраве;
затваряне на училища и детски градини повишава стреса у родителите и детегледачите;
страх от дългосрочните последици на пандемията, включително икономическите;
влошаване на социалните отношения;
чувство на гняв и недоволство към правителство и медицински кадри;
възможно недоверие към информацията, предоставена от правителството и други официални органи;
хора с психични заболявания може да избягват лечение или посещение на здравни заведения дори да имат нужда.
Някои от тези страхове и реакции са свързани с реални опасности, но поведението на населението се променя от липса на знания, слухове и дезинформация. Трябва да се вземат мерки за справяне със стигматизацията и дискриминация на всички нива по време на пандемията. Важно е да се поддържат контактите между хората чрез телефонни обаждания или текстови съобщения, да се споделя информация с изолирани/карантинирани, ако те не следят социалните медии, да им се оказва подкрепа на всички нива.
Общи принципи за запазване на психичното здраве
Мерките за запазване на психичното здраве по време на COVID-19 пандемията трябва да бъдат достъпни и адаптирани по подходящ начин за нуждите на деца, много възрастни хора, други уязвими групи (напр. хора с компрометирана имунна система и малцинствените етнически групи), здравни работници.
Насоки за помощ възрастни хора как да се справят със стреса по време на пандемия с COVID-19
Възрастните хора, особено изолираните и такива с когнитивен дефицит/деменция, могат да станат по-тревожни, ядосани, стресирани, емоционални, отчаяни, подозрителни по време на пандемия или докато са в карантина. Трябва да бъде осигурена емоционална подкрепа и специализирана такава от специалисти по психично здраве, наред с грижите за физическото им благополучие.
Няколко специфични насоки при работа с възрастни хора са:
Споделяне с прости факти за случващото се и даване на ясна информация за това как да бъде намален рискът от инфекция.
Повтаряне на информацията, ако е необходимо.
При възрастни, живеещи в домове, трябва да бъдат взети необходимите предпазни мерки против разпространение на заразата и възникване на страх и паника;
Да им се осигури редовна връзка с близки хора чрез телефонни и видео разговори.
Семействата на възрастните хора трябва да бъдат насърчени да ги търсят и общуват по-често с тях.
Трябва да бъде осигурена и психологическа подкрепа за хората, работещи в тези институции.
Наред с това, възрастните хора са особено уязвими към COVID-19, като се има предвид ограничения им достъп до информация, по-слаба имунна система и по-високата смъртност, ниския социално-икономически статус и наличие на висока коморбидност.
При възрастни лица, които не са настанени в домове, се прилагат същите мерки, заедно с:
Предоставяне на подробна информация как да получат практическа помощ, ако е необходимо, като например да извикат такси или да поръчат покупки онлайн.
Да имат достатъчно материали за лична защита (напр. маски за лице, дезинфектанти), достатъчно хранителни консумативи и др.
Да бъдат приучени да изпълняват прости физически упражнения всеки ден, особено, когато не е позволено излизане навън.
Именно при тях е много важно да не се прекъсва проследяването на хроничните им заболявания, рутинно тестване на кръвни показатели и следене на психическото и физическото им състояние.
Мерки и дейности за подпомагане на децата да се справят със стреса по време на пандемия с COVID-19
Мерките целят насърчаване на активното слушане и разбиране при взаимоотношенията с децата. Те могат да реагират на ситуацията на криза по различни начини – вкопчване в полагащия за тях грижи, да изпитват чувство на тревожност, отчаяние, гняв, емоционалност, да страдат от нарушения на съня и чести промени в настроението и т.н.
Децата обикновено се чувстват облекчение, ако са в състояние да изразяват своите тревожни чувства в безопасна и подкрепяща среда.
Всяко дете има свой собствен начин за изразяване на емоции. Понякога игрите могат да улеснят този процес. Децата често копират емоционалните изблици на възрастните, затова е важно родителите да управляват добре собствените си емоции и да останат спокойни, изслушвайки тревогите на децата и подкрепяйки ги.
Практически мерки за намаляване на стреса у деца при пандемия:
При всяка възможност децата да играят и така да намалят стреса;
Избягване разделянето на деца от родителите им, освен при много тежки случаи на заболяване.
Ако се наложи отделяне на детето от семейството, трябва да бъдат осигурени достатъчно на брой срещи със семейството.
Поддържане на установения дневен режим до този момент, вкл. училищна дейност, игри, време за хранене, почивка и сън.
Обясняване на случващото се според възрастта, избягване на слухове и спекулации.
Предоставяне на ясна информация как да намалят риска от инфекция (напр. миене на ръце, дезинфекция и др.)
Включване в игрова форма на дейности като миене на ръце, почистване и дезинфекциране на дома; учене на факти за вируса и заболяването.
Обяснения как се използват лични предпазни средства.
Децата също не бива да бъдат пренебрегвани по отношения предпазване от психически и физически заболявания. Ако детето има симптоми на респираторна инфекция, не трябва да се мисли веднага за коронавирус, но мерки трябва да бъдат взети.
Дейности за запазване на психичното здраве при хора в изолация/под карантина или такива, които изпитват панически страх от пандемията
По време на карантината, където е възможно, трябва да се осигурят безопасни комуникационни канали за намаляване на самотата и психологическата изолация.
Други дейности, които подпомагат запазване на психичното здраве при хора в изолация или под карантина, са:
Релаксационни упражнения (напр. дишане, медитация, др.)
Четене на книги и списания
Намаляване на времето, прекарано в гледане на телевизия, особено предавания и филми за кризи и катаклизми
Ограничаване на времето, прекарано в обсъждане на слухове.
Търсене на информация от надеждни източници
Намаляване на времето за търсене на информация (1-2 пъти на ден, а не всеки час)
В заключение, насоките за запазване на психичното здраве и физическото благополучие в условията на кризисни ситуации, каквато е и пандемията, още веднъж подчертават нуждата от полагане на грижи за себе си. Тези грижи включват както начини за справяне с психическия стрес и напрежение, така и избягване на неглижирането на собственото физическо здраве.
Ако имате оплаквания и тревоги, не отлагайте консултация с лекар и извършването на диагностични изследвания. Ако имате хронични заболявания, или сте бременни, не пропускайте рутинните изследвания.
