Обща информация
Въпреки намаляването на разпространението през последните години, тютюнопушенето остава една от основните предотвратими причини за влошено здраве и преждевременна смърт в световен мащаб. Тютюнопушенето се състои от изтегляне в устата и белите дробове на дим от изгаряне на тютюн. Видът пушен продукт е най-често цигари, но може да включва и пурети, пури, лули или наргиле. „Бездимният“ тютюн също е популярен в някои части на света. Това обикновено включва използването на тютюневи препарати за дъвчене, вдишване или поставяне като пластир в устата между бузите и венците. Употребата на бездимен тютюн има характеристики, които са подобни на класическия тютюн и могат да носят значителни рискове за здравето на човека.
Разпространение на тютюнопушенето
Смята се, че по света има около 1 милиард пушачи, което възлиза на приблизително 30% от мъжете и 7% от жените.
Разпространението на тютюнопушенето във Великобритания се оценява на 16,9% през 2015 г., последната година, за която са налични данни по време на писането: малко по-ниска при жените от. Тютюнопушенето във Великобритания е намаляло с 0,7 % годишно от 2001 г. (от 26,9% от възрастните през 2001 г.). В Австралия ежедневното тютюнопушене на цигари е намаляло с 0,6 % годишно за подобен период от време (от 22,4% от възрастните на възраст над 18 години през 2001 г. до 14,5% през 2015 г.). Въпреки това, международните сравнения са различни от различните страни, използвайки различна дефиниция на това, което се счита за пушач, както и различни методи за оценка на разпространението.
Въздействие върху здравето и ползите от спирането
Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на широк спектър от заболявания, много от които са фатални. Спирането на тютюнопушенето на всяка възраст е полезно в сравнение с продължаването му. При някои заболявания рискът може да бъде елиминиран, докато при други нарастването на риск може да бъде спряно в момента, в който тютюнопушенето е преустановено.
Въздействие върху здравето
Таблицата по-долу изброява основните причини за смърт от тютюнопушене. Предполага се, че то ще доведе до преждевременна смърт на приблизително 6 милиона души по света и 96 000 във Великобритания всяка година. „Преждевременна смърт от тютюнопушене“ се определя като смърт от свързана с тютюнопушенето болест при лице, което иначе би починало по-късно от друга причина. Средно тези преждевременни смъртни случаи включват 10 загубени години живот. Много от тези смъртни случаи се случват при хора, които са спрели да пушат, но чието здраве вече е било увредено от тютюнопушенето. Случва се също така, че пушачите, които не спират да пушат, губят средно 10 години продължителност на живота в сравнение с непушачите и започват да страдат от болести на старост около 10 години по-рано от непушачите.
| Причина за смърт от тютюнопушене |
Полза от спирането на тютюнопушенето |
| Исхемична болест на сърцето и инсулт |
Предотвратимо, ако спирането настъпи в ранна възраст; поне частично обратимо след това |
| Ракови заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища |
Предотвратимо, ако спирането настъпи в ранна възраст; предотвратимо по-нататъшно увеличаване на риска след спиране |
| Хронична обструктивна белодробна болест |
Предотвратимо, ако спирането настъпи в ранна възраст; допълнителният спад в белодробната функция се забавя след спиране |
| Спонтанен аборт и недоразвитие на плода |
Предотвратимо, ако прекратяването настъпи в началото на бременността; рискът се намалява чрез спиране по всяко време на бременността |
Повечето смъртни случаи, свързани с тютюнопушенето, се дължат на злокачествени заболявания (главно рак на белите дробове), респираторни заболявания (главно хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ) и сърдечно-съдови заболявания (главно исхемична болест на сърцето). Тютюнопушенето е важен рисков фактор за инсулт, слепота, глухота, болки в гърба, остеопороза и периферни съдови нарушения (водещи до ампутация). След 40-годишна възраст пушачите имат средно по-високи нива на болка и увреждане от непушачите.
Тютюнопушенето както при жените, така и при мъжете, намалява оплодителната способност. По време на бременност то причинява недоразвитие на плода и увеличава риска от спонтанен аборт, неонатална смърт, респираторни заболявания при потомството и вероятно е причина за проблеми с психичното здраве на потомството.
Хората смятаха, че тютюнопушенето предпазва от болестта на Алцхаймер, но сега знаем, че е точно обратното: това е основен рисков фактор както за болестта на Алцхаймер, така и за съдовата деменция.
Излагането на вторичен дим носи значителен риск както за деца, така и за възрастни. По този начин непушачите, които са изложени на задимена среда, имат повишен риск от рак, сърдечни заболявания и респираторни заболявания.
Съдържание на тютюневия дим
Тютюневият дим съдържа биологично значими концентрации на известни канцерогени, както и много други токсични химикали. Някои от тях, включително редица специфични за тютюна нитрозамини (по-специално NNK и NNN) до голяма степен в резултат от начина му на преработка, докато други като бензпирена са резултат от директното изгаряне на тютюна. Тези химикали образуват част от частиците в дима. Тютюневият дим съдържа също въглероден окис (CO). CO е мощен токсин, изместващ кислорода от молекулите на хемоглобина. Въпреки това количеството CO в тютюневия дим е твърде малко, за да доведе до хипоксия и организмът произвежда увеличен брой червени кръвни клетки, за да компенсира.
Ползи от спирането на тютюнопушенето
Пушачите, които спират преди средата на 30-те си години, имат приблизително същата продължителност на живота като непушачите. След навършване на 35-годишна възраст, спирането на тютюнопушенето възстановява 2-3 месеца продължителност на живота за всяка година избягване на тютюнопушенето или 4-6 часа на ден.
Спирането на тютюнопушенето има различни ефекти върху различните заболявания, свързани с тютюнопушенето. Допълнителният риск от инфаркт, причинен от тютюнопушене, намалява с 50% в рамките на 12 месеца след спиране на тютюнопушенето. Спирането на тютюнопушенето връща скоростта на намаляване на белодробната функция към нормалния възрастов спад, но не я отменя; намалява честотата на „екзацербации“ (остри пристъпи на затруднено дишане, водещи до смърт или хоспитализация) при пациенти с ХОББ. Спирането на тютюнопушенето „замразява“ риска от рак, свързан с тютюнопушенето, на нивото, което се наблюдава при спиране, но не го намалява в абсолютно изражение.
Спиращите тютюнопушенето пушачи показват намалени нива на стрес и разстройство на настроението, отколкото тези, които продължават да пушат. Те също така отчитат по-високи нива на щастие и удовлетвореност от живота в сравнение с тези, които продължават да пушат. Това предполага, че тютюнопушенето може да навреди на психичното здраве.
Ефектите от тютюнопушенето върху рутинните лабораторни тестове
Тютюнопушенето е силно свързано с по-високи стойности на хемоглобин, хематокрит, брой еритроцити, брой левкоцити и алкална фосфатаза, както и с по-нисък общ билирубин, АСАТ, общ белтък и урея, но няма значителна връзка с нивото на креатинин. Продължителното тютюнопушене има сериозни неблагоприятни ефекти върху хематологичните параметри и тези промени могат да бъдат свързани с по-висок риск от развитие на атеросклероза, полицитемия вера, хронична обструктивна белодробна болест и / или сърдечно-съдови заболявания.
Прекратяване на тютюнопушенето
За повечето пушачи отказът от тютюнопушене изисква решителен опит за спиране и след това достатъчна решителност през следващите седмици и месеци, за да се преодолеят най-често силните позиви за тютюнопушене. Опитите за отказване от тютюнопушенето, които включват постепенно намаляване, са по-малко успешни от тези, които включват внезапно отказване.
Фармакотерапия
Използването на форма на никотинова заместителна терапия (трансдермален пластир, дъвка, спрей за нос, спрей за уста, таблетки за смучене, инхалатор, разтворима лента) в продължение на поне 6 седмици от началото на опита за отказ увеличава шансовете за дългосрочен успех на този опит ако потребителят е под грижите на здравен специалист.
Поведенческа подкрепа
Има доказателства, че различни видове поведенчески интервенции могат да помогнат на пушачите да спрат тютюнопушенето. По този начин, поведенческата подкрепа (насърчаване, съвет и дискусия) от обучен специалист за спиране на тютюнопушенето, предоставяна поне седмично до поне 4 седмици след целевата дата на отказване, може да увеличи шансовете за дългосрочен успех на опит за отказване. Груповата поведенческа подкрепа (ръководени от специалисти групи пушачи, които спират заедно и участват в структурирана дискусия за преживяванията си), включваща поне една седмична сесия с продължителност поне 4 седмици след целевата дата на отказване, може да увеличи шансовете за успех на опит за отказване повече от индивидуалната подкрепа.
Източници: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5490618/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5511531/
https://academic.oup.com/ajcp/article-abstract/75/3/320/1786102?redirectedFrom=PDF
ИНФО Разбери повече:
Хронична обструктивна белодробна болест
Рак на белия дроб
