facebook

Какво се крие зад една анемия

Анемията се дефинира (класически), като спад на хемоглобина и на хематокрита под нормалните за възрастта и пола стойности на даденото лице. 

За анемия може да се говори когато в кръвта няма достатъчно количество здрави еритроцити или достатъчно количество хемоглобин.

За анемия се говори също и в случаите, когато хемоглобинът е с намалена способност да свързва кислорода, поради деформации на молекулата му или поради други причини.

Хемоглобинът е комплексен протеин (съдържащ желязо), който е най-важната съставна част на червените клетки от кръвта, наречени червени клетки или еритроцити.   Хематокритът е съотношението между обема на червените кръвни клетки и плазмения обем, изразено в проценти.

Симптоми на анемията

Основната роля на хемоглобина е да свързва и пренася кислород от белия дроб до тъканите, за осигуряване на нормалното функциониране на клетките. Намаленото му количество, води до намалено количество на кислорода достигащ до тъканите и до развиването на хипоксия.

Първите симптоми с които се проявява са бледност, лесна уморяемост, разбитост.

При хронифициране на  анемията, се появяват изстиване на крайниците, поради намаляване метаболизма на тъканите, учестено дишане и тахикардия, чрез които организмът се опитва да осигури необходимото  количеството кислород като компенсира намаленото количество хемоглобин  пренасящ кислород  с ускоряване на циркулацията.

Поради недостатъчното доставяне на кислород  нервната в мозъка е възможна появата на редица симптоми като: световъртеж, главоболие , астения.

Със задълбочаването на състоянието на хипоксия се появяват симптоми на сърдечно обременяване  – високостепенна тахикрадия, поява на сърдечни шумове, хипертрофия на лява сърдечна камера.

Причини за анемията

Анемията е признак за патологично състояние.

Причините за анемията могат да се разделят на четири основни групи:

1. Намалена проодукция

2. Увеличено разрушаване

3. Кръвозагуба

4. Хиперволемия

Анемиите след кръвоизливи се характеризират с масивен спад в броя на червените клетки и на количеството хемоглобин. Тежките форми на остра анемия се съпровождат с сърдечносъдов шок или колапс. Хроничната анемия се появява след малки, но многократни кръвозагуби, продължаващи понякога месеци и години, които водят до изчерпване на костния мозък и на резервите желязо в организма. Това се случва при кървяща дуоденална язва, хемороиди, улцерозен колит, рак на стомаха или на червата, кръвозагуба с урината или обилно маточно кръвотечение.

Желязодефицитната анемия се характеризира с намалено количество с хемоглобин в червените кръвни клетки и се появява при лица, приемащи недостатъчно количество желязо,  при лицата с неправилна абсорбция на желязо от червата, лицата, при които  разхода на желязо е завишен (бременни, момичета в пубертет и др.), както и при неправилното използване на желязото  от организма (злокачествени тумори и инфекции).

Таласемиите са генетични болести (наследствено предавани) , характеризиращи се със засягане синтеза на глобин (специфичен за хемоглобина протеин). Преобладават минорните форми на болестта, характеризиращи се с персистентност през целия живот, на лека анемия, асимтоматична или с дискретна симптоматика. Формите на междинна и мажорна таласемия са редки и много тежки.

Пернициозната анемия (мегалобластна, Biermer) се характеризира с неузряване на червените клетки, поради недостатъчно количество Витамин  B12 и/или фолиева кисеина, или на несъответстваща абсорбция (всякакво стомашно заболяване, което намалява синтеза на фактора, подсигуряващ абсорбцията на витамин B12).

Хемолитичните анемии се появяват в резултат на прекомерно унищожение на червените клетки, дължащи се или на увреди в тях, или на антителата от кръвната плазма. Химическите фактори, които могат да провокират хемолитичните анемии са: Калиев хлорат, бензен, олово, фосфор, сулфонамиди, фенацетин, токсините на някои микроби (стрептококи, стафилококи), токсините на някои паразити (например: маларията) , както и някои токсини произхождащи от гъби или отрови на змии и паяци. Много тежка хемолитична анемия се появява при кръвопреливане на несъвместима кръв.

Анемиите с неправилно генериране на червените клетки се наричат хипопластични или апластични и са резултат от  невъзможността на костния мозък да произвежда червени клетки. Тези анемии се появяват най-вече при злокачествени заболявания на кръвта  (остри или хронични левкимии) и са свързани с намаляване броя на тромбоцитите, поради което освен анемията се наблюдават и кръвоизливи, засилващи анемията.

Ролята на лабораторията при диагностициране на анемиите

В случаи на съмнения за анемии, те лесно могат да се проверят от лабораторията.

Извършването на пълна кръвна картина е първото задължително изследване, към което се добавя в някои случаи (определени от лабораторния лекар, в зависимост от вида на кръвната картина) , изследване на кръвна намазка. Пълната кръвна картина (която в модерните лаборатории се извършва за 1-5 минути , благодарение на свръхефикасна апаратура), включва:

  • броя на червените клетки  – който при анемията може да бъде занижен, нормален или висок, в зависимост от давността на анемията и способността на костния мозък да компенсира анемията.
  • хематокрит  – който при анемиите е най-често нисък
  • хемоглобин  – който също е нисък
  • средният обем на еритроцитите (MCV) ни дава информация за големината на червените клетки – при желязодефицитните анемии и таласемиите е малък, при анемиите след кръвоизливи е нормален и висок при пернициозната анемия
  • среден еритроцитен хемоглобин – който е нисък при желязодефицитните анемии и при други анемии, съпроводени от спад в синтеза на хемоглобин (таласемии), нормален при скорошни  следкръвоизливни  анемии, и висок при пернизиозната анемия.
  • концентрация на средния еритроцитен хемоглобин (MCHC),  която е ниска при желязодефицитните и при други анемии, съпроводени от спад в синтеза на хемоглобин и е нормална при другите видове анемии

Останалите параметри на кръвната картина (брой тромбоцити, среден тромбоцитен обем, тромбоцитокрит, броя на левкоцитите и левкоцитната формула), показват в много от случаите , полезна информация, която може да ни предупреди за причината на дадената анемия (левкимии, тромбоцитопении и др.).

Микроскопското изследване на кръвна намазка (препарат получен чрез разпростиране на капка кръв върху предметно стъкло, последвано от оцветяване), е начин за изследване  морфологията на кръвните клетки, за оценка количеството хемоглобин от червените клетки, на броя левкоцити и тромбоцити в кръвта, допълнителна информация, която спомага за определяне вида на анемията.

За потвърждаване на временната диагноза, определена след клиничния преглед и първичните изследвания, са необходими и други изследвания като:  определяне на серумните нива желязо, общата способност за свързване на желязото, феритин, хаптоглобин, трансферин, билирубин, лактатхидрогеназа,  тестът Coombs, електрофореза на хемоглобина и др. В някои случаи може да се стигне до гръбначна пункция за изследване на костния мозък.

При лечението на анемии е много важно освен пълната кръвна картина да се проследи и броя на ретикулоцитите  (те предхождат червените клетки) , който ни дава информация за ефикасността на лечението.

Принципи на лечение

Лечението на анемиите зависи от причината, която ги е породила и тъй като тези причини са многобройни е добре да се обърнете към лекар.

При тежките анемии, причинени от големи кръвоизливи, най-доброто лечение е бърза подмяна на загубената кръв (след спиране на кръвоизлива), чрез кръвопреливане.

При анемиите, причинени от липсата на елементите, необходими за образуването на червени клетки и на хемолобин (анемии при липса на желязо, липса на витамини), се приемат според случая необходимите липсващи количества желязо или витамини.

При анемиите, причинени от увеличена хемолиза се приемат кортикостероидни хормони или оперативно се отстранява далака.

При анемиите, провокирани от инфекции се прилага съответстващото антиинфекциозно лечение (с антибиотици или други препарати), а при причинените от рак анемии се лекува основната болест.

Най-доброто лечение обаче е превенцията. Много голямо внимание трябва да се обръща на хранителния режим, на който се подлагаме ежедневно и който трябва да съдържа адекватни количества минерали и витамини.

Освен това, при минорните таласемии лекарят трябва да обясни на пациента  естеството на болестта и риска наследниците му да бъдат засегнати от нея, при двойките при които един или и двамата партньори страдат от това заболяване. Ако и двамата партньори имат това заболяване е налице риска, наследниците им да страдат от тежка форма на болестта и тук е видна важността на генетичния съвет. Прилаганото в този случай лечение не може да излекува причината , а само симптомите и усложненията причинени от генетичните поражения.