Вторични имунодефицити

Медицинска информация

Обща информация

Имунният дефицит не осигурява адектватна защита на организма срещу различни инфекциозни причинители, туморни клетки и други. Имунодефицитните нарушения са вродени или придобити. Придобитите или вторични имунни дефицити, възникват по-късно по време на живота на индивида. Придобитите имунодефицитни състояния са по-чести от вродените такива.

Видове вторични имунни дефицитни състония: 

  • Недохранване и имунен дефицит

Недохранването е най-честата причина за придобит имунодефицит в развиващия се свят и  в тези случаи обикновено се намесва протеиново-калоричното недохранване. Има два вида протеиново-калорично недохранване:   Маразъм и Квашиоркор. Маразмът се причинява от недостиг на протеини и други хранителни вещества; Квашиоркорът се причинява от недостиг на протеини. Пациентите с едно от двете състояния са с поднормено тегло  и  загуба на мускулна маса, но генерализиран  оток се появява само при Квашиоркор.

Патогенеза

Тимусната жлеза, която е ангажирана в производството и поддържането на  Т-клетъчен имунитет, е атрофична при пациенти с тежко недохранване. Тези пациенти също имат значително намалено  производство на тимусен хормон. Следователно,  Т-клетъчно медиираната реакция на свръхчувствителност със забавен тип,  производството на лимфоцити и  CD4 + диференцираните Т-клетки  също е намалено. Докато имуноглобулините (антителата) не се влияят при имунодефицит, свързан с недохранване,  способността на В-клетките да обработват антигена обикновено е нарушена, тъй като Т-клетките не могат да представят антиген.

Хората с хронично недохранване също имат увредени неутрофили и други полиморфно-ядрени левкоцити. Те показват анормална фагоцитоза  (невъзможност за вътреклетъчно убиване на погълнати микроорганизми от фагоцитиращите клетки). Естествените клетки убийци  не функционират толкова ефективно.

  • Злокачественени заболявания и имунен дефицит

Всяка форма на злокачествено заболяване може да бъде свързана с имунен дефицит в крайните стадии на заболяването. Въпреки това, някои хематологични злокачествени заболявания, като хемолитична анемия, левкопения или тромбоцитопения, са свързани с ранен вторичен имунен дефицит. Поради това те трябва да бъдат проучени задълбочено, за да се разберат механизмите за предизвикване на имунодефицит. Лимфоидните злокачествени заболявания са свързани с придобита имунна недостатъчност и повишен риск от инфекции.
Съществуват три основни типа лимфоидни злокачествени заболявания, които са тясно свързани с повишен риск от имунна недостатъчност:

Лимфоми и имунодефицит

Докато дефицит на имуноглобулин се съобщава при Неходжкинови лимфоми в напреднал стадий, Ходжкиновия лимфом е свързан по-често с нарушен имунитет. Ходжкиновият лимфом (Злокачествена лимфогрануломатоза) може да причини дефицит на Т-клетки, изчерпване на Т-клетъчните предшественици в лимфоидните тъкани и лимфопения.

В допълнение, пациентите с лимфом на Ходжкин показват нарушени реакции на свръхчувствителност от забавен тип поради нарушени отговори на Т-клетките към антигени. По този начин пациентите с лимфом на Ходжкин обикновено имат по-ниски  нива на отхвърляне на трансплантант.

Нивото на имуноглобулините не намалява при лимфома на Ходжкин, подобно на недохранването. Въпреки това, пациентите с Ходжкинов лимфом показват нормална фагоцитоза и полиморфно-ядрените левкоцити запазват способността си за фагоцитоза и вътреклетъчно убиване, за разлика от пациентите с имунодефицит, предизвикан от недохранване.

Неходжкиновият лимфом предизвиква нарушен имунитет поради непрекъснатото изчерпване на В-клетките и Т-лимфоцитите.

Левкемия и имунодефицит

Пациентите с Левкемия не развиват нарушен имунен отговор на Т- В-лимфоцитните клетки, с изключение на пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия.

Пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия развиват нарушен имунен отговор на В-клетките поради неспособността им да се диференцират в плазматични клетки, което причинява хипогамаглобулинемия. Плазматичните клетки произвеждат антителата (имуноглобулините). Следователно пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия не са в състояние да развият имунен отговор при ваксинация срещу Коремен тиф, Дифтерия, Тетанус, Паротит, Грип и Холера.

Пациентите, които имат  значително ниски нива на IgG, са изложени на най-висок риск от развитие на животозастрашаващи инфекции. Интравенозното лечение с имуноглобулин-G (гамаглобулини) е показано при тези пациенти, за да се намали рискът от инфекции. Пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия имат нормална функция на Т-клетките с нарушен отговор на В-клетките.

Множествен миелом и имунодефицит

Пациентите с Множествен миелом (Плазмоцитом, Миеломна болест) развиват имунен дефицит поради изобилие от анормални имуноглобулини. Моноклоналните имуноглобулини при Множествен миелом са свързани с хипогамаглобулинемия (намалено ниво на нормални имуноглобулини G). В допълнение към нарушения хуморален имунитет, пациентите с Множествен миелом имат и нарушено разпознаване и обработка на антигена от В-клетките. Т-клетъчните отговори обикновено са незасегнати при тези пациенти.

Инфекции и имунодефицит

Бактериалните инфекции (като Mycobacterium leprae, която причинява Проказа) са свързани с нарушен имунен отговор на Т-лимфоцитните клетки. Пациентите могат да развият повишена активност на Т-клетките с ниски нива на специфични антитела към бактериите или намалена активност на Т-клетките с много високи нива на антитела срещу бактериите.

Гъбичните инфекции, като кандидоза и хистоплазмоза, също са свързани с нарушена реакция на свръхчувствителност от забавен тип, както и неспособност на лимфоцитите да обработват антигени по неустановени причини.

Протозойните инфекции, особено  Маларията, са свързани с нарушена функция на В-клетките, вторично вследствие на нарушена функция на Т-клетките. Такива пациенти имат лош отговор към ваксини, базирани на протеини, като ваксините срещу Тетанус и Паротит.                                                                  Инфекцията с вируса на Морбили е свързана с нарушена Т и В-клетъчна функция, в допълнение към възникналата лимфопения. Вирусът може също така да наруши функцията на естествените клетки убийци. Вирусът на Epstein-Barr е свързан с нарушен отговор на Т-клетките и имуносупресия.  В резултат на това пациентите с остра Инфекциозна мононуклеоза развиват нарушен забавен отговор на свръхчувствителност и намалена активност на естествените клетки-убийци.                                                                                                                                        Цитомегаловирусът атакува макрофагите, които от своя страна играят важна роля в имуносупресията. Заразените макрофаги не могат да представят обработени антигени за разпознаване от Т-клетки и В-клетки.

Вирус на човешка имунна недостатъчност (HIV/СПИН)

Пациентите с ХИВ инфекция  развиват лимфопения. Острият стадий е белязан от увеличаване на CD8 + Т-клетките  (Т-супресорни лимфоцити) с прогресивно изчерпване на всички Т-клетъчни и В-клетъчни подтипове в по-късните етапи. CD4 + Т-клетките  (Т-хелперни лимфотици) обикновено са много по-малко от CD8 + Т-клетките, поради което  съотношението CD4 + / CD8 +  (Т-хелпери/Т-супресори) обикновено е по-ниско от нормалното.

В-лимфоцитните клетки също показват широк кръг от аномалии, които включват лош отговор на нови антигени, нарушен специфичен отговор на антитела и  поликлонална хиперимуноглобулинемия. ХИВ също причинява нарушена активност на естествените клетки-убийци и неспособност на макрофагите да обработват и представят антигени. По този начин горепосочените събития причиняват придобита имунна недостатъчност поради вируса на ХИВ.

Лекарства и имунодефицит

Кортикостероидите  се използват поради тяхното противовъзпалително действие и имуносупресивните им свойства. Кортикостероидите повлияват имунните отговори поради техните ефекти върху левкоцитния трафик и функциите на левкоцитите. Кортикостероидите също засягат макрофагите, като ограничават способността им да фагоцитират и убиват бактерии или други болестотворни микроорганизми.

Кортикостероидите  намаляват броя на циркулиращите CD4 + Т-клетки след първото инжектиране чрез секвестиране на Т-клетките в лимфоидните отделения. Ако не се прилагат допълнителни инжекции, общият брой CD4 + Т-клетки трябва да се нормализира за два дни.

В допълнение към ефекта си върху функцията и движението на Т-клетките, кортикостероидите също намаляват производството на интерлевкини (IL-1, IL-2, IL-4 и IL-6).

  • Цитотоксичните агенти  предизвикват имунодефицит чрез унищожаване на имунни прекурсорни клетки. Следователно те засягат всички видове имунни клетки, включително Т-клетки, В-клетки и макрофаги.
  • Азатиопринът (Имуран) и неговият активен метаболит, 6-меркаптопурин, инхибират  синтеза на ДНК  и спират клетките в S-фазата. Те засягат Т-клетките повече от В-клетките, но не оказват влияние върху функциите или броя на макрофагите.
  • Циклофосфамидът (Ендоксан, Цитоксан), друг цитотоксичен агент, инхибира репликацията на ДНК  и е токсичен за клетките, независимо от техния клетъчен стадий в цикъла на пролиферация. Циклофосфамидът е по-токсичен за В-клетките, но също така засяга и Т-клетките.
  • Други лекарства, като циклоспорин и  анти-Т клетъчни моноклонални антитела,  са били използвани при трансплантация на  органи  и е известно, че повлияват отговорите на Т-клетките.
  • Преждевременно раждане и имунодефицит

Новородените, които се раждат преждевременно, показват нарушен отговор на Т-клетките и В-клетките, както и нарушена обработка и представяне на антигени, поради недостатъчен трансфер на майчините имуноглобулини през плацентата. Освен това доносените новородени силно зависят от  майчините IgA и IgG антитела, които преминават през плацентата, или  кърмата, която осигурява имунитет на новородените срещу инфекции след раждането.

Бременността е естествен феномен, който е свързан с физиологична имуносупресия. Имуносупресията е специфична за майчино-феталното взаимодействие през плацентата. Бременните жени са изложени на повишен риск от развитие на инфекции поради техния нарушен имунитет.

  • Стареене и имунен дефицит

Стареенето също влияе на имунния отговор, особено на Т-клетките. Тимусната жлеза  намалява на размер от 3% годишно след пубертета до средната възраст, и след това с 1% годишно. Следователно отговорите на възрастните хора към различни ваксини намаляват. Освен това пациентите показват нарушена активност на неутрофилите, макрофагите и естествените клетки-убийци, което води до имунна недостатъчност.  В ранна детска възраст тимусът произвежда Т-клетки с различни специфики. Броят на Т-клетките в периферната кръв се поддържа чрез деленето на циркулиращите клетки. При напредната възраст тимусът произвежда по-малко Т-клетки. В живота на възрастните, разпространението в периферията поддържа размера на Т-клетъчния басейн.

Източници: https://www.lecturio.com/magazine/secondary-immunodeficiency/

https://www.healthline.com/health/immunodeficiency-disorders#types

 

Picture of Д-р Христо Славов

Д-р Христо Славов

Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.

Квалификация:

  • Медицина, Медицински университет, Пловдив
  • Специалност по Ревматология, МУ Пловдив
  • Магистратура по Здравен Мениджмънт, БСУ
  • Допълнителни квалификации:

  • 2019 г. Ултразвукова мускулно-ставна ехография, Ултразвуково измерване на костна плътност, вътреставни и периставни апликации на лечебно вещество
  • 2023 г. – Капиляроскопия и поляризационна микроскопия в ревматологичната практика.
  • Експертна дейност:

  • Член на експертна комисия за отпускане на скъпоструващи лекарства от НЗОК
  • Членство в научни и съсловни организации:

  • Български лекарски съюз
  • Българско дружество по Ревматология
  • Българска асоциация за мускулно-скелетен ултразвук
  • Подобни статии