Обща информация
Имунният дефицит не осигурява адектватна защита на организма срещу различни инфекциозни причинители, туморни клетки и други. Имунодефицитните нарушения са вродени или придобити. Придобитите или вторични имунни дефицити, възникват по-късно по време на живота на индивида. Придобитите имунодефицитни състояния са по-чести от вродените такива.
Видове вторични имунни дефицитни състония:
- Недохранване и имунен дефицит
Недохранването е най-честата причина за придобит имунодефицит в развиващия се свят и в тези случаи обикновено се намесва протеиново-калоричното недохранване. Има два вида протеиново-калорично недохранване: Маразъм и Квашиоркор. Маразмът се причинява от недостиг на протеини и други хранителни вещества; Квашиоркорът се причинява от недостиг на протеини. Пациентите с едно от двете състояния са с поднормено тегло и загуба на мускулна маса, но генерализиран оток се появява само при Квашиоркор.
Патогенеза
Тимусната жлеза, която е ангажирана в производството и поддържането на Т-клетъчен имунитет, е атрофична при пациенти с тежко недохранване. Тези пациенти също имат значително намалено производство на тимусен хормон. Следователно, Т-клетъчно медиираната реакция на свръхчувствителност със забавен тип, производството на лимфоцити и CD4 + диференцираните Т-клетки също е намалено. Докато имуноглобулините (антителата) не се влияят при имунодефицит, свързан с недохранване, способността на В-клетките да обработват антигена обикновено е нарушена, тъй като Т-клетките не могат да представят антиген.
Хората с хронично недохранване също имат увредени неутрофили и други полиморфно-ядрени левкоцити. Те показват анормална фагоцитоза (невъзможност за вътреклетъчно убиване на погълнати микроорганизми от фагоцитиращите клетки). Естествените клетки убийци не функционират толкова ефективно.
- Злокачественени заболявания и имунен дефицит
Всяка форма на злокачествено заболяване може да бъде свързана с имунен дефицит в крайните стадии на заболяването. Въпреки това, някои хематологични злокачествени заболявания, като хемолитична анемия, левкопения или тромбоцитопения, са свързани с ранен вторичен имунен дефицит. Поради това те трябва да бъдат проучени задълбочено, за да се разберат механизмите за предизвикване на имунодефицит. Лимфоидните злокачествени заболявания са свързани с придобита имунна недостатъчност и повишен риск от инфекции.
Съществуват три основни типа лимфоидни злокачествени заболявания, които са тясно свързани с повишен риск от имунна недостатъчност:
Лимфоми и имунодефицит
Докато дефицит на имуноглобулин се съобщава при Неходжкинови лимфоми в напреднал стадий, Ходжкиновия лимфом е свързан по-често с нарушен имунитет. Ходжкиновият лимфом (Злокачествена лимфогрануломатоза) може да причини дефицит на Т-клетки, изчерпване на Т-клетъчните предшественици в лимфоидните тъкани и лимфопения.
В допълнение, пациентите с лимфом на Ходжкин показват нарушени реакции на свръхчувствителност от забавен тип поради нарушени отговори на Т-клетките към антигени. По този начин пациентите с лимфом на Ходжкин обикновено имат по-ниски нива на отхвърляне на трансплантант.
Нивото на имуноглобулините не намалява при лимфома на Ходжкин, подобно на недохранването. Въпреки това, пациентите с Ходжкинов лимфом показват нормална фагоцитоза и полиморфно-ядрените левкоцити запазват способността си за фагоцитоза и вътреклетъчно убиване, за разлика от пациентите с имунодефицит, предизвикан от недохранване.
Неходжкиновият лимфом предизвиква нарушен имунитет поради непрекъснатото изчерпване на В-клетките и Т-лимфоцитите.
Левкемия и имунодефицит
Пациентите с Левкемия не развиват нарушен имунен отговор на Т- В-лимфоцитните клетки, с изключение на пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия.
Пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия развиват нарушен имунен отговор на В-клетките поради неспособността им да се диференцират в плазматични клетки, което причинява хипогамаглобулинемия. Плазматичните клетки произвеждат антителата (имуноглобулините). Следователно пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия не са в състояние да развият имунен отговор при ваксинация срещу Коремен тиф, Дифтерия, Тетанус, Паротит, Грип и Холера.
Пациентите, които имат значително ниски нива на IgG, са изложени на най-висок риск от развитие на животозастрашаващи инфекции. Интравенозното лечение с имуноглобулин-G (гамаглобулини) е показано при тези пациенти, за да се намали рискът от инфекции. Пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия имат нормална функция на Т-клетките с нарушен отговор на В-клетките.
Множествен миелом и имунодефицит
Пациентите с Множествен миелом (Плазмоцитом, Миеломна болест) развиват имунен дефицит поради изобилие от анормални имуноглобулини. Моноклоналните имуноглобулини при Множествен миелом са свързани с хипогамаглобулинемия (намалено ниво на нормални имуноглобулини G). В допълнение към нарушения хуморален имунитет, пациентите с Множествен миелом имат и нарушено разпознаване и обработка на антигена от В-клетките. Т-клетъчните отговори обикновено са незасегнати при тези пациенти.
Инфекции и имунодефицит
Бактериалните инфекции (като Mycobacterium leprae, която причинява Проказа) са свързани с нарушен имунен отговор на Т-лимфоцитните клетки. Пациентите могат да развият повишена активност на Т-клетките с ниски нива на специфични антитела към бактериите или намалена активност на Т-клетките с много високи нива на антитела срещу бактериите.
Гъбичните инфекции, като кандидоза и хистоплазмоза, също са свързани с нарушена реакция на свръхчувствителност от забавен тип, както и неспособност на лимфоцитите да обработват антигени по неустановени причини.
Протозойните инфекции, особено Маларията, са свързани с нарушена функция на В-клетките, вторично вследствие на нарушена функция на Т-клетките. Такива пациенти имат лош отговор към ваксини, базирани на протеини, като ваксините срещу Тетанус и Паротит. Инфекцията с вируса на Морбили е свързана с нарушена Т и В-клетъчна функция, в допълнение към възникналата лимфопения. Вирусът може също така да наруши функцията на естествените клетки убийци. Вирусът на Epstein-Barr е свързан с нарушен отговор на Т-клетките и имуносупресия. В резултат на това пациентите с остра Инфекциозна мононуклеоза развиват нарушен забавен отговор на свръхчувствителност и намалена активност на естествените клетки-убийци. Цитомегаловирусът атакува макрофагите, които от своя страна играят важна роля в имуносупресията. Заразените макрофаги не могат да представят обработени антигени за разпознаване от Т-клетки и В-клетки.
Вирус на човешка имунна недостатъчност (HIV/СПИН)
Пациентите с ХИВ инфекция развиват лимфопения. Острият стадий е белязан от увеличаване на CD8 + Т-клетките (Т-супресорни лимфоцити) с прогресивно изчерпване на всички Т-клетъчни и В-клетъчни подтипове в по-късните етапи. CD4 + Т-клетките (Т-хелперни лимфотици) обикновено са много по-малко от CD8 + Т-клетките, поради което съотношението CD4 + / CD8 + (Т-хелпери/Т-супресори) обикновено е по-ниско от нормалното.
В-лимфоцитните клетки също показват широк кръг от аномалии, които включват лош отговор на нови антигени, нарушен специфичен отговор на антитела и поликлонална хиперимуноглобулинемия. ХИВ също причинява нарушена активност на естествените клетки-убийци и неспособност на макрофагите да обработват и представят антигени. По този начин горепосочените събития причиняват придобита имунна недостатъчност поради вируса на ХИВ.
Лекарства и имунодефицит
Кортикостероидите се използват поради тяхното противовъзпалително действие и имуносупресивните им свойства. Кортикостероидите повлияват имунните отговори поради техните ефекти върху левкоцитния трафик и функциите на левкоцитите. Кортикостероидите също засягат макрофагите, като ограничават способността им да фагоцитират и убиват бактерии или други болестотворни микроорганизми.
Кортикостероидите намаляват броя на циркулиращите CD4 + Т-клетки след първото инжектиране чрез секвестиране на Т-клетките в лимфоидните отделения. Ако не се прилагат допълнителни инжекции, общият брой CD4 + Т-клетки трябва да се нормализира за два дни.
В допълнение към ефекта си върху функцията и движението на Т-клетките, кортикостероидите също намаляват производството на интерлевкини (IL-1, IL-2, IL-4 и IL-6).
- Цитотоксичните агенти предизвикват имунодефицит чрез унищожаване на имунни прекурсорни клетки. Следователно те засягат всички видове имунни клетки, включително Т-клетки, В-клетки и макрофаги.
- Азатиопринът (Имуран) и неговият активен метаболит, 6-меркаптопурин, инхибират синтеза на ДНК и спират клетките в S-фазата. Те засягат Т-клетките повече от В-клетките, но не оказват влияние върху функциите или броя на макрофагите.
- Циклофосфамидът (Ендоксан, Цитоксан), друг цитотоксичен агент, инхибира репликацията на ДНК и е токсичен за клетките, независимо от техния клетъчен стадий в цикъла на пролиферация. Циклофосфамидът е по-токсичен за В-клетките, но също така засяга и Т-клетките.
- Други лекарства, като циклоспорин и анти-Т клетъчни моноклонални антитела, са били използвани при трансплантация на органи и е известно, че повлияват отговорите на Т-клетките.
- Преждевременно раждане и имунодефицит
Новородените, които се раждат преждевременно, показват нарушен отговор на Т-клетките и В-клетките, както и нарушена обработка и представяне на антигени, поради недостатъчен трансфер на майчините имуноглобулини през плацентата. Освен това доносените новородени силно зависят от майчините IgA и IgG антитела, които преминават през плацентата, или кърмата, която осигурява имунитет на новородените срещу инфекции след раждането.
Бременността е естествен феномен, който е свързан с физиологична имуносупресия. Имуносупресията е специфична за майчино-феталното взаимодействие през плацентата. Бременните жени са изложени на повишен риск от развитие на инфекции поради техния нарушен имунитет.
- Стареене и имунен дефицит
Стареенето също влияе на имунния отговор, особено на Т-клетките. Тимусната жлеза намалява на размер от 3% годишно след пубертета до средната възраст, и след това с 1% годишно. Следователно отговорите на възрастните хора към различни ваксини намаляват. Освен това пациентите показват нарушена активност на неутрофилите, макрофагите и естествените клетки-убийци, което води до имунна недостатъчност. В ранна детска възраст тимусът произвежда Т-клетки с различни специфики. Броят на Т-клетките в периферната кръв се поддържа чрез деленето на циркулиращите клетки. При напредната възраст тимусът произвежда по-малко Т-клетки. В живота на възрастните, разпространението в периферията поддържа размера на Т-клетъчния басейн.
Източници: https://www.lecturio.com/magazine/secondary-immunodeficiency/
https://www.healthline.com/health/immunodeficiency-disorders#types
