Търсене
Close this search box.
Търсене
Close this search box.

Обща информация

Имунният дефицит не осигурява адектватна защита на организма срещу различни инфекциозни причинители, туморни клетки и други. Имунодефицитните нарушения са вродени или придобити. Придобитите или вторични имунни дефицити, възникват по-късно по време на живота на индивида. Придобитите имунодефицитни състояния са по-чести от вродените такива.

Видове вторични имунни дефицитни състония: 

Недохранването е най-честата причина за придобит имунодефицит в развиващия се свят и  в тези случаи обикновено се намесва протеиново-калоричното недохранване. Има два вида протеиново-калорично недохранване:   Маразъм и Квашиоркор. Маразмът се причинява от недостиг на протеини и други хранителни вещества; Квашиоркорът се причинява от недостиг на протеини. Пациентите с едно от двете състояния са с поднормено тегло  и  загуба на мускулна маса, но генерализиран  оток се появява само при Квашиоркор.

Патогенеза

Тимусната жлеза, която е ангажирана в производството и поддържането на  Т-клетъчен имунитет, е атрофична при пациенти с тежко недохранване. Тези пациенти също имат значително намалено  производство на тимусен хормон. Следователно,  Т-клетъчно медиираната реакция на свръхчувствителност със забавен тип,  производството на лимфоцити и  CD4 + диференцираните Т-клетки  също е намалено. Докато имуноглобулините (антителата) не се влияят при имунодефицит, свързан с недохранване,  способността на В-клетките да обработват антигена обикновено е нарушена, тъй като Т-клетките не могат да представят антиген.

Хората с хронично недохранване също имат увредени неутрофили и други полиморфно-ядрени левкоцити. Те показват анормална фагоцитоза  (невъзможност за вътреклетъчно убиване на погълнати микроорганизми от фагоцитиращите клетки). Естествените клетки убийци  не функционират толкова ефективно.

Всяка форма на злокачествено заболяване може да бъде свързана с имунен дефицит в крайните стадии на заболяването. Въпреки това, някои хематологични злокачествени заболявания, като хемолитична анемия, левкопения или тромбоцитопения, са свързани с ранен вторичен имунен дефицит. Поради това те трябва да бъдат проучени задълбочено, за да се разберат механизмите за предизвикване на имунодефицит. Лимфоидните злокачествени заболявания са свързани с придобита имунна недостатъчност и повишен риск от инфекции.                                                                                                                         
Съществуват три основни типа лимфоидни злокачествени заболявания, които са тясно свързани с повишен риск от имунна недостатъчност:

Лимфоми и имунодефицит

Докато дефицит на имуноглобулин се съобщава при Неходжкинови лимфоми в напреднал стадий, Ходжкиновия лимфом е свързан по-често с нарушен имунитет. Ходжкиновият лимфом (Злокачествена лимфогрануломатоза) може да причини дефицит на Т-клетки, изчерпване на Т-клетъчните предшественици в лимфоидните тъкани и лимфопения.

В допълнение, пациентите с лимфом на Ходжкин показват нарушени реакции на свръхчувствителност от забавен тип поради нарушени отговори на Т-клетките към антигени. По този начин пациентите с лимфом на Ходжкин обикновено имат по-ниски  нива на отхвърляне на трансплантант.

Нивото на имуноглобулините не намалява при лимфома на Ходжкин, подобно на недохранването. Въпреки това, пациентите с Ходжкинов лимфом показват нормална фагоцитоза и полиморфно-ядрените левкоцити запазват способността си за фагоцитоза и вътреклетъчно убиване, за разлика от пациентите с имунодефицит, предизвикан от недохранване.

Неходжкиновият лимфом предизвиква нарушен имунитет поради непрекъснатото изчерпване на В-клетките и Т-лимфоцитите.

Левкемия и имунодефицит

Пациентите с Левкемия не развиват нарушен имунен отговор на Т- В-лимфоцитните клетки, с изключение на пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия.

Пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия развиват нарушен имунен отговор на В-клетките поради неспособността им да се диференцират в плазматични клетки, което причинява хипогамаглобулинемия. Плазматичните клетки произвеждат антителата (имуноглобулините). Следователно пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия не са в състояние да развият имунен отговор при ваксинация срещу Коремен тиф, Дифтерия, Тетанус, Паротит, Грип и Холера.

Пациентите, които имат  значително ниски нива на IgG, са изложени на най-висок риск от развитие на животозастрашаващи инфекции. Интравенозното лечение с имуноглобулин-G (гамаглобулини) е показано при тези пациенти, за да се намали рискът от инфекции. Пациентите с Хронична лимфоцитна левкемия имат нормална функция на Т-клетките с нарушен отговор на В-клетките.

Множествен миелом и имунодефицит

Пациентите с Множествен миелом (Плазмоцитом, Миеломна болест) развиват имунен дефицит поради изобилие от анормални имуноглобулини. Моноклоналните имуноглобулини при Множествен миелом са свързани с хипогамаглобулинемия (намалено ниво на нормални имуноглобулини G). В допълнение към нарушения хуморален имунитет, пациентите с Множествен миелом имат и нарушено разпознаване и обработка на антигена от В-клетките. Т-клетъчните отговори обикновено са незасегнати при тези пациенти.

Инфекции и имунодефицит

Бактериалните инфекции (като Mycobacterium leprae, която причинява Проказа) са свързани с нарушен имунен отговор на Т-лимфоцитните клетки. Пациентите могат да развият повишена активност на Т-клетките с ниски нива на специфични антитела към бактериите или намалена активност на Т-клетките с много високи нива на антитела срещу бактериите.

Гъбичните инфекции, като кандидоза и хистоплазмоза, също са свързани с нарушена реакция на свръхчувствителност от забавен тип, както и неспособност на лимфоцитите да обработват антигени по неустановени причини.

Протозойните инфекции, особено  Маларията, са свързани с нарушена функция на В-клетките, вторично вследствие на нарушена функция на Т-клетките. Такива пациенти имат лош отговор към ваксини, базирани на протеини, като ваксините срещу Тетанус и Паротит.                                                                  Инфекцията с вируса на Морбили е свързана с нарушена Т и В-клетъчна функция, в допълнение към възникналата лимфопения. Вирусът може също така да наруши функцията на естествените клетки убийци. Вирусът на Epstein-Barr е свързан с нарушен отговор на Т-клетките и имуносупресия.  В резултат на това пациентите с остра Инфекциозна мононуклеоза развиват нарушен забавен отговор на свръхчувствителност и намалена активност на естествените клетки-убийци.                                                                                                                                        Цитомегаловирусът атакува макрофагите, които от своя страна играят важна роля в имуносупресията. Заразените макрофаги не могат да представят обработени антигени за разпознаване от Т-клетки и В-клетки.

Вирус на човешка имунна недостатъчност (HIV/СПИН)

Пациентите с ХИВ инфекция  развиват лимфопения. Острият стадий е белязан от увеличаване на CD8 + Т-клетките  (Т-супресорни лимфоцити) с прогресивно изчерпване на всички Т-клетъчни и В-клетъчни подтипове в по-късните етапи. CD4 + Т-клетките  (Т-хелперни лимфотици) обикновено са много по-малко от CD8 + Т-клетките, поради което  съотношението CD4 + / CD8 +  (Т-хелпери/Т-супресори) обикновено е по-ниско от нормалното.

В-лимфоцитните клетки също показват широк кръг от аномалии, които включват лош отговор на нови антигени, нарушен специфичен отговор на антитела и  поликлонална хиперимуноглобулинемия. ХИВ също причинява нарушена активност на естествените клетки-убийци и неспособност на макрофагите да обработват и представят антигени. По този начин горепосочените събития причиняват придобита имунна недостатъчност поради вируса на ХИВ.

Лекарства и имунодефицит

Кортикостероидите  се използват поради тяхното противовъзпалително действие и имуносупресивните им свойства. Кортикостероидите повлияват имунните отговори поради техните ефекти върху левкоцитния трафик и функциите на левкоцитите. Кортикостероидите също засягат макрофагите, като ограничават способността им да фагоцитират и убиват бактерии или други болестотворни микроорганизми.

Кортикостероидите  намаляват броя на циркулиращите CD4 + Т-клетки след първото инжектиране чрез секвестиране на Т-клетките в лимфоидните отделения. Ако не се прилагат допълнителни инжекции, общият брой CD4 + Т-клетки трябва да се нормализира за два дни.

В допълнение към ефекта си върху функцията и движението на Т-клетките, кортикостероидите също намаляват производството на интерлевкини (IL-1, IL-2, IL-4 и IL-6).

Новородените, които се раждат преждевременно, показват нарушен отговор на Т-клетките и В-клетките, както и нарушена обработка и представяне на антигени, поради недостатъчен трансфер на майчините имуноглобулини през плацентата. Освен това доносените новородени силно зависят от  майчините IgA и IgG антитела, които преминават през плацентата, или  кърмата, която осигурява имунитет на новородените срещу инфекции след раждането.

Бременността е естествен феномен, който е свързан с физиологична имуносупресия. Имуносупресията е специфична за майчино-феталното взаимодействие през плацентата. Бременните жени са изложени на повишен риск от развитие на инфекции поради техния нарушен имунитет.

Стареенето също влияе на имунния отговор, особено на Т-клетките. Тимусната жлеза  намалява на размер от 3% годишно след пубертета до средната възраст, и след това с 1% годишно. Следователно отговорите на възрастните хора към различни ваксини намаляват. Освен това пациентите показват нарушена активност на неутрофилите, макрофагите и естествените клетки-убийци, което води до имунна недостатъчност.  В ранна детска възраст тимусът произвежда Т-клетки с различни специфики. Броят на Т-клетките в периферната кръв се поддържа чрез деленето на циркулиращите клетки. При напредната възраст тимусът произвежда по-малко Т-клетки. В живота на възрастните, разпространението в периферията поддържа размера на Т-клетъчния басейн.

Източници: https://www.lecturio.com/magazine/secondary-immunodeficiency/

https://www.healthline.com/health/immunodeficiency-disorders#types