Резюме
Енцефалитът е възпаление на мозъчното вещество на главния мозък, причинено от вирусни, бактериални, гъбични инфекции, паразитози или автоимунен процес.
Енцефалитът е рядко заболяване, според статистика от Съединените щати от енцефалит боледуват 1 на 200 000 души в Америка. Уязвими са крайните възрасти – децата и старците, както и лицата с понижени защитни сили на организма. Енцефалитът може да е самостоятелно заболяване (първичен енцефалит) или да се развие вторично в хода на инфекциозно, автоимунно или онкологично заболяване.
Енцефалитът е животозастрашаващо заболяване, което често протича тежко и налага своевременното разпознаване, диагностициране и лечение.
Нерядко при излекуване може да останат трайни увреждания на различни функции (зрение, слух, говор, обоняние и други).
Видове/типове
Видовете енцефалити се класифицират въз основа на различен критерии:
Според причината (етиологията):
Инфекциозен енцефалит – енцефалит, причинен от инфекциозен агент:
- Вирусен енцефалит – причинява се от вируси;
- Бактериален енцефалит – причинява се от бактерии;
- Други инфекциозни енцефалит – причинява се от патогенни гъбички и паразити;
Автоимунен енцефалит – енцефалит, дължащ се на автоантитела, насочени към структури на невроните:
- Паранеопластичен енцефалит – автоантителата са насочени към протеини на невроните;
- Други – идиопатични (неизвестна етиология); постинфекциозни (възникнали няколко седмици след прекарано инфекциозно заболяване);
Според анатомичната локализация:
- Лимбичен енцефалит – засяга лимбичната система;
- Церебелит – засяга малкия мозък (церебелум);
- Ромбенцефалит – енцефалит, засягащ мозъчния ствол;
- Менингоенцефалит –засегнати са главният мозък и мозъчните обвивки (менингите);
- Енецефаломиелит – засегнат е главният мозък и гръбначният мозък (миелон);
Причини
Най-честите причинители на инфекциозен енцефалит са вирусите, следвани от бактеритеиите, по-рядко патогенните гъбички и паразитите.
Вируси, причиняващи енцефалит:
- Херспесни вируси – Herpes simplex virus 1 (HSV1) причинява енцефалит предимно при възрастни, а Herpes simplex virus 2 (HSV2, причиняващ генитален херпес)– предимно при новородени. По-рядко енцефалит причиняват и другите херпесни вируси – Varicella-Zoster virus (VZV, причинител на варицела и херпес зостер при възрастни); Cytomegalovirus (CMV, причинява инфекциозни заболявания и енцефалит основно при имунокомпрометирани лица и HIV-позитивни); Epstein-Barr virus (EBV) – рядко, също при лица с нарушен имунитет;
- Енцефалити, предизвикани от векторно-предавани вируси –вируси пренасяни от различни вектори – членестоноги. Заразяването става при ухапване от заразено комар или кърлеж. В света има много векторно-преносими вируси, причиняващи енецефалит. В България се среща Западнонилска треска, която може да протече с енцефалит – причинява се West Nile virus. Има и единични описани случаи на кърлежов енцефалит преди 2017 г. (също вирусен енцефалит).
- Ентеровируси– голяма група вируси, които могат да поразят всички органи и системи, включително и нервната система с развитието на менингит/менингоенцефалит; към ентеровирусите се отнасят и Polioviruses – вирусите, причиняващи полиомиелит – сериозно инвалидизиращо ваксинопредотвратимо заболяване, което поразява предимно гръбначния мозък, но може да засегне и мозъчния ствол, ядра на черепно-мозъчни нерви и да доведе до животозастрашаващи усложнения и тежки двигателни дефицити.
- Бяс – заразяването става при ухапване от бясно животно. Вирусът на беса поразява сивото мозъчно вещество и води до фатален енцефалит с тежки психични симптоми, последвани от кома и смърт. Въведената противобясна ваксинация доведе до намаляване на случаите на бяс в световен мащаб, макар че все още се среща в развиващи се азиатски страни.
- Други вируси – енцефалит може да се развие в хода на т.нар. детски инфекциозни заболявания – морбили, паротит, рубеола, които се причиняват също от вируси. С въвеждането на ваксините срещу тези заболявания доведоха до значително намаляване на заболелите, както и на наблюдаваните неврологични усложнения. Енцефалит може да се развие и като усложнение на грип.
- HIV – вирусът на човешкия имунен дефицит – може да предизвика различни невро-когнитивни нарушения при HIV позитивни лица.
Бактериални енцефалити – предизвикват се от различни бактерии:
- Listeria monocytogenes – може да засегне нервната система с развитието на енцефалит/менингоенцефалит – най-често при новородени, алкохолици, лица с нарушен имунитет, възрастни над 50 години.
- Borrelia burgdorferi – причинител на Лаймската болест – в късните стадии на заболяването може да се развие невроборелиоза;
- Treponema pallidum – причинител на сифилиса. В късните стадии се развива невросифилис;
- Други бактериални причинители – често бактериалните невроинфекции протичат като менингоенцефалит – напр. пневмококов, стафилококов менингоенцефалит и др.
Гъбички и паразити
По-рядко се диагностицират енцефалити, причинени от гъбички и паразити – предимно при имунокомпрометирани лица и лица, пътували до екзотични дестинации.
Автоимунните енцефалити
Те се дължат на образуваните в организма автоантитела, които реагират срещу структури на нервните клетки. Такива автоантитела се образуват при автоимунни заболявания (напр. лупус), тумори на различни органи, лимфом и др.
Рискови фактори
Рискови фактори за развитието и тежко протичане на енцефалит се коментират:
- Възраст – новородените и лицата в напреднала възраст;
- Нарушен имунитет – имунокомпрометирани са лицата от крайните възрасти (новородени и лица в напреднала възраст); HIV – позитивни лица; лица на имуносупресивна терапия;
- Придружаващи заболявания – диабет; сърдечно-съдови заболявания;
- Алкохолизъм;
- Географски регион – има значение за разпространението на векторите – кърлежи и комари и пренасяните от тях патогени;
- Сезон – свързва се с активността на векторите. Напр. случаите на западнонилски енцефалит са най-много в топлите месеци от годината.
Симптоми
Симптомите при енцефалит може да започнат остро – клиничната картина се развива в рамките на часове, или подостро – клиничната карантина се развива в рамките на дни и седмици. Независимо от разнообразните етиологични причинители, симптоматиката е сходна и включва:
Неспецифични симптоми:
- Треска;
- Повишена температура;
- Гадене;
- Повръщане;
- Обриви;
Неврологична симптоматика:
- Количествени промени на съзнанието – пациентът е сънлив, разбужда се лесно или по-трудно; реагира на различни по интензитет раздрази или не реагира на болка (кома);
- Нарушена памет – пациентът е неориентиран за време, място; не може да си спомни прости неща; не може да разпознае близките си;
- Огнищен дефицит – зависи от засегнатата зона;
- Нарушена сетивност;
- Парези на черепно-мозъчни нерви;
- Хиперрефлексия – засилени рефлекси;
- Патологични рефлекси – установяват се при прегледа;
- Нарушен говор;
- Нарушен слух;
- Нарушено обоняние;
- Гърчове;
Психотична симптоматика:
- Халюцинации;
- Психоза;
- Ажитираност;
- Агресивно поведение;
Диагноза
Поставянето на диагноза винаги е комплексен процес. За поставянето на диагнозата енцефалит важно значение имат анамнезата – снета от пациента и близките му; вземат се предвид придружаващите заболявания, приемани лекарства, пътуване до тропични региони. Наред с рутинните кръвни изследвания (пълна кръвна картина, диференциална кръвна картина, биохимични и хемостазни показатели и урина) се провеждат образни изследвания – компютърна томография, магнитно-резонансна томография (по-информативна е, но метода не е достъпен навсякъде). Диагнозата се поставя при изследване на гръбначно-мозъчна течност (ликвор) получен при лумбална пункция. Изследва се броят на белите кръвни клетки в ликвора, разпределението им (сегментоядрени/мононуклеарни клетки), количество глюкоза и белтък в ликвора и др. Ликворът се изследва и с други методи за откриване на вирусни/бактериални нуклеинови киселини, специфични антитела, вирусни/бактериални антигени; както и чрез култивиране – за изолиране на причинител. От помощ е също и електроенцефалографията.
Превенция
Неспецифични мерки:
- Спазване на добра хигиена;
- Използване на репеленти – предпазване от ухапване от комари и кърлежи;
Специфични мерки:
Ваксинация – налична е комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, включена в Имунизационния календар на РБългария, което доведе до намаляване на случаите и наблюдаваните усложнения, вкл. неврологичните. Налична е и ваксина срещу варицела, която е достъпна и в България, като все още е препоръчителна.
Лечение
Енцефалитът е сериозно, животозастрашаващо заболяване, което налага лечение в лечебно заведение.
Прилагат се симптоматични и патогенетични средства (средства, които подпомагат възстановяването на хомеостазата). Към момента са налични антивирусни препарати, активни срещу Herpes simplex virus 1&2, Varicella- Zoster virus и Cytomegalovirus, както и срещу грипни вируси. Достъпни са и медикаменти, които контролират и забавят прогресията на HIV-инфекцията. Антибиотици, антигъбични и антипаразитни медикаменти се прилагат според резултатите от изследванията и преценката на лекара.
Лечението на всяко заболяване се преценява от лекуващия лекар, като се взема предвид състоянието на пациента, резултатите от изследвания и прогресията на заболяването.
Източници
